|
МАЛКИЯ ВЕНЕРИ Е СЪЗДАДЕН ЗА ЛОВ НА ПЪДПЪДЪЦИ |
|
Автор ВЛАДИМИР ЙОНЕВ
|
|
16 декември 2011 |
 Англо-френският малък венери или англо-френското малко гонче било създадено в резултат на кръстосване на френски гончета, такива като пуатвена, порселена и синьото гасконско гонче с английски хариер. Целта на този „коктейл” била да се създаде компактно куче за лов на пъдпъдъци, зайци и фазани. Малкият венери работи отлично както самостоятелно, така и в група от четириноги ловци. Официално тази малко известна ловна порода била призната през 1978 г., когато било прието нейното окончателно название.
Всъщност, малкият венери заема място между английските и френските гончета. Днес кучетата от тази порода се използват предимно в лова на лисици, зайци и пернат дивеч, като демонстрират отлична ориентация и ефективност във всякаква местност, дори в планините и във влажен и сух климат. Едно от най-големите достойнства на това малко гонче е неговото великолепно обоняние, което се превръща в решаващ фактор при преследването на дивеча и до голяма степен предопределя изхода от „спора” между четириногия ловец и дивеча.
 Днес англо-френското малко гонче е сравнително широко разпространено в своята родина Франция, но в други страни породата е практически неизвестна и се среща изключително рядко.
Характерът на малкия венери е много приятен - това е приветливо и дружелюбно животно, което не страда от излишна агресивност. Англо-френското гонче се привързва към стопанина си, но много често не разкрива своите истински, дълбоки чувства и се държи сдържано и леко дистанцирано. Кучето е послушно и не проявява инат, добре се поддава на дресировка, лесно е за управление дори и от неопитни стопани и ловци. Това куче се отнася много добре към децата, демонстрирайки почти родителска нежност и загриженост, като едновременно с това много добре се разбира и със своите събратя от кучешкия род.
 Добре е да се знае, че англо-френския малък венери не е приспособен за живот в града, така че ако искате това куче да е истинско щастливо, осигурете му възможност за живот в извънградски условия. Животното има нужда от редовни физически натоварвания, дълги разходки, открити пространства. Разбира се, нищо не би направило малкия венери по-щастливо куче от неговия живот редом със запален ловец, който го използва по предназначение.
Козината на кучето има нужда от редовно почистване, а ушите се преглеждат често и при нужда се почистват от замърсяване. Това англо-френско гонче се отличава с къса и гладка, гъста, плътно прилягаща към тялото козина. Окраската е двуцветна – оранжево-бяла или черно бяла, и трицветна. Главата на малкия венери е със средни размери, черепът е широк и плосък, а преходът от челото към муцуната е достатъчно рязък. Тялото на кучето е здраво и компактно, със силна шия и изпъкнали ребра. Гърдите са дълбоки и широки, а гърбът е прав.
Възрастните кучета от тази порода са високи в холката 40-46 см, а теглото им е в рамките на 16-18 кг.
|
